В периода на дегенерация на челюстта, зъбните протези могат да загубят своята точност и да се разхлабят. Това, от своя страна, може да доведе до умора и дискомфорт в мускулатурата на устата.
Мускулната умора може да увреди затварящата функция на челюстта, което ще наруши вакуума в краищата на протезата.
Като допълнение, може да се появи засилено или намалено слюноотделяне, което също може да се отрази на стабилността на протезата.